На 13 януари, сряда, от 11.30 – 13.00 ч. до северния вход на Народното събрание и градинката между Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” и Народното събрание, ще има Гражданско присъствие срещу либерализиране режима на генно модифицирани организми (ГМО) в България.
Екоминистерството е подготвило промени в закона, които ще позволят отглеждането на генетично модифицирани организми в близост до защитени територии.
На 13 януари, сряда, от 11.30 – 13.00 ч. до северния вход на Народното събрание и градинката между Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” и Народното събрание, ще има Гражданско присъствие срещу либерализиране режима на генно модифицирани организми (ГМО) в България.Организатори на събитието са Българска национална асоциация на потребителите и с подкрепата на Инициативен комитет на родители и граждани регистрирани в портал BG-MAMMA, „Агролинк”, „За земята", Коалиция „За да остане природа в България”.
„Като български родители и граждани настояваме България да остане зона, свободна от генетично модифицирани организми (ГМО)” се казва в петицията на инициативния комитет.
Екоминистерството е подготвило промени в закона, които ще позволят отглеждането на генетично модифицирани организми в близост до защитени територии.
Законът за ГМО бе приет през 2005г. Той забраняваше да се отглеждат модификации на жизнено важни за страната култури, като пшеницата, маслодайната роза, памукът, тютюнът и всички плодове и зеленчуци. Освен това се изисква 30 километрова буферна зона между генетично променените култури и органичните такива, както и между защитени зони.
Инициативният комитет настоява да се запазят тези забрани.
Подписката, която ще бъде изпратена до всички отговорни институции, призовава за широка обществена дискусия преди да се предприемат важни законодателни промени, засягащи здравето, околната среда, биологичното разнообразие и земеделието.Генетичното инженерство е радикално нова технология, използвана от учените за манипулация на ДНК на живите организми. Генетичното инженерство върху растения започва в лабораториите през 80-те години на миналия век с големи обещания за изхранване на света и справяне с глада. Днес се увеличават доказателствата, че ГМ растенията не са решение за справяне на бедността и глада в света, нито с увеличаващите се екологични проблеми като промяната на климата.
Според организаторите на протеста има съмнения за вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда при отглеждане и употреба на ГМО продуктите. Те искат и изрична забрана на царевичния хибрид МОN810 и припомнят, че той е забранен в 6 страни, членки на ЕС, чиито законодателства са изцяло хармонизирани с европейските изисквания и директиви.
България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. Няма да опазим биоразнообразието в страната ни, ако допуснем свободното използване на генетично модифицирани организми, казват организаторите на протеста. Те алармират, че е невъзможно съвместното съществуване на генетично модифицирани и не-генетично модифицирани култури. Полените на генетично модифицираните култури се разнасят на стотици километри и замърсяват традиционните култури, както и дивите растения. Новите протеини, синтезирани от ГМО, могат да засегнат редица полезни видове и да окажат отрицателно въздействие върху цели хранителни вериги.
Създателите на петицията допълват и че традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентоспособност. Последствията за българското биологично земеделие ще са необратими.
България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. Няма да опазим биоразнообразието в страната ни, ако допуснем свободното използване на генетично модифицирани организми, казват организаторите на протеста. Те алармират, че е невъзможно съвместното съществуване на генетично модифицирани и не-генетично модифицирани култури. Полените на генетично модифицираните култури се разнасят на стотици километри и замърсяват традиционните култури, както и дивите растения. Новите протеини, синтезирани от ГМО, могат да засегнат редица полезни видове и да окажат отрицателно въздействие върху цели хранителни вериги.
Създателите на петицията допълват и че традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентоспособност. Последствията за българското биологично земеделие ще са необратими.
| < Предишна | Следваща > |
|---|













