Горната карта показва границите на горите в световен мащаб, преди човечеството да се намеси с днешното разрастване на цивилизацията. Днес около 80% от естествените горски територии са безвъзвратно унищожени. (Картата е предоставена от  World Resources Institute)

Имайки предвид нарастващите нужди на човешката популация, най-вероятно хората ще се превърнат в още по-отровно критичен фактор в неуравновесеното съотношение естествена природа/цивилизационно презастрояване и навярно безвъзвратно ще се унищожат още и още дървесни видове.

“Всичко е заради алчността на настоящия цивилизационен модел...” казва Емили Матюс от World Resources Institute във Вашингтон, САЩ. “Целият цивилизован свят мисли само за придобивки и екстри. На нас хората дори не ни хрумва, че можем да се откажем от нещо (Нова рокля, автомобил или обзавеждане), за да задържим с това жива природата наоколо. Не си и помисляме, че можем да преживеем без услугите и глезотиите, с които сме свикнали да се заобикаляме (Лакове за коса, предълъг маникюр в 12 цвята, екзотично питие в шикарно заведение или излежаване в солариума: всичко това убива природата)”. Повече от естествената природа ще бъде безвъзвратно загубена, ако продължаваме по този път, обяснява мис Матюс. “Но разрушаваме ли сами живота си – и то колкото можем по-бързо?” Бихме могли да си зададем и следния въпрос: “Можем ли да бъдем по-внимателни към еволюцията на планетата в бъдеще?”

Наистина!

Процесът на естествения подбор си продължава, но паралелно с него настъпва индустриалната революция, влачеща със себе си прекомерните човешки изисквания към естествените обиталища на дърветата. С огромните подобрения (напредък) в здравеопазването и технологиите, човешката популация като нищо ще нарасне несравнимо по отношение на дивата природа и флората и фауната, живеещи на свобода, ще бъдат притиснати в ъгъла. А с увеличението на човешката популация ще се увеличат и потребностите от още повече стоки, луксове и услуги, които наистина ще съсипят дивата природа.

Това е оцветено изображение, заснето от сателит. Земята през нощта. Показва най-плътно населените райони, които са осветени от електрическите светлини, ползвани в градовете. В сравнение с предишната илюстрация, тук може да се установи колко от гористите райони са унищожени и какво е причинила цивилизацията, особено в Европа, Америка и Азия. (NASA фото)

И така, хората поразчистиха горите, първоначално за да ползват ресурса в строежа на градове и къщи. И за да освободят земеделски площи. Индустриализацията беше главният участник в погубването на горския свят. Когато си представите, че човешката популация е нараснала повече от пет милиарда пъти от началото на индустриалната революция (преди около 200 години), ще можете да пресметнете колко точно горски масиви са заминали в небитието, за да покрият някои или други човешки нужди. Според американски официални данни, близо един милиард души са живели на планетата през 1800 г. (началните години на индустриалната революция). Човечеството се увеличило до 1, 7 милиарда през 1900 г. и до 2,5 милиарда през 1950-та. И после човешката популация нараства взривоподобно: за следващите 50 години, хората стават с 2,5 пъти повече и са 6,3 милиарда днес. Между 1990-2000 г., около 2% от световните горски масиви, грубо сметнато към 10 млн хектара, са загубени без идея да бъдат възстановени, според Световната организация за храни и земеделие (FAO). Това число е актуално и днес. И днес горите се изсичат поголовно, за да се ползват за строеж на градове, жилища и за освобождаването на земеделски пространства. За да посрещнат нарастващите нужди на нарастващата човешка популация. И именно там е ключът на нашата дилема!

Скоростта на изсичане

Факт е, че горите са изсичани и не са възстановени на територии, където човешката популация е построила градове, после е разширила тези градове и накрая ги е превърнала в невъзможни за живеене мегаполиси. Наблъсканата в мегаполис човешка маса се нуждае от повече земя за активно земеделие, което да я изхранва, да прокара пътища, с които да достига до земеделската земя и да откарва хранителните продукти в ненаситния мегаполис, казва мис Матюс. “В развиващите се страни и в тези, които не се развиват особено бързо, натуралната растителност се унищожава още по-интензивно. Защо ли, ами защото това са населени места, които се разрастват много бързо, раждаемостта е висока, а хората тепърва създават своя индустриализиран свят в тези селища. Някои от развиващите се страни са също така основен производител и износител на дървен материал.” В развитите страни, напротив, горските масиви запазват относителна стабилност. Може би една от причините е, че там просто няма какво да се изсича. Да, в развитите страни увеличаването на населението също е разумно контролирано, но там хората все още изпитват някакъв странен глад за сечища, казва Емили Матюс. “Чувствителната разлика е, че в най-развитите страни наистина стриктно се следи да се засажда отново онова, което вече е посечено”. Но мис Матюс бърза да наблегне, че новите насаждения не са равностойни на една стара гора, нито като пълноценно пречистване на въздуха, нито като финансова стойност.

Китай например е държава отличник в това отношение. Китай регистрира 1,2% годишен ръст на своите гори от 1990 до 2000 г.

Ключът: Стабилизиране на растежа на човешката популация

Разбира се, стабилизиране на човешкия прираст и мъдро използване на природния ресурс са ключовете към промяна в днешната екологична картина, подобряване масово здравето на населението и икономическа стабилност.

Според изследване на Американската асоциация за съхранение на горите, градовете със здравословни условия за живот би следвало да имат средно 40% залесяване, разпределено поне в три пояса на територията на града. Провинциалните райони трябва да разполагат с поне 50% горски масиви околовръст, за да обезпечат здравия живот на населението. Но за много от държавите тези изисквания са откровено непосилни.

Освен това хората могат сами да участват в засаждането на нови гори, казва Дебора Гандолф, изпълнителен директор на Американската асоциация за съхранение на горите. В това отношение разрастването на човешката популация е само от полза: колкото повече хора – толкова повече насадени дръвчета. Трябва всеки да бъде добре информиран, че всяко едно засадено дърво е стъпка към подобряване екологичното равновесие, а това значи повече здраве, въздух и нормален живот за всички нас. Ако светът бъде информиран и привлечен към тази инициатива, ако убедим хората, че възстановяването на еко-равновесието е нещо актуално и защо не – модерно – то със сигурност ще имаме развитие ще спасим световната екосистема.

Дърветата правят града здрав и според Американските горски дружества, здравословните градове би трябвало да имат 40% горски насаждения на своята територия. Снимката е от украинския град Каменец Подолски.

По материали от интернет

Коментари

Добавяне на нов

Коментирай
Име:
Заглавие:
	Моля, въведете анти-спам кода от картинката.