Една от основните причини за емиграцията в най-близкото десетилетие ще станат проблемите, предизвикани от климатичните промени, смятат експерти.

Липсата на храна е една от основните причини за миграция. По това човекът не се отличава съществено от животинския свят. Нуждаем се от храна, от вода, от сигурност за поколението си. Хората винаги, във всички епохи са се придвижвали - дали от селото към града, от изток на запад, или от юг на север - натам, където ресурсите за оцеляването им са повече.

За да оцелеят, около 50 милиона души ще залеят „богатия север” до 2020 година, прогнозира Кристина Тирадо, професор от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, по време на годишната научна среща на Американската асоциация за напредък в науката (AAAS), проведена през февруари във Вашингтон. Тези емигранти са „екологични бежанци” – те бягат от територии, в които недостигът на храна е предизвикан от климатичните промени.

Терминът „екологични бежанци” е въведен през 2001 г. от Норман Майерс от Оксфордския университет. Специалистът е определил тази категория емигранти като хора, които не могат да живеят в нормални условия поради сушата, ерозията на почвата, обезлесяването, опустиняването и други неблагоприятни промени в околната среда. Тези хора са принудени да търсят убежище в страни с по-благоприятни условия на околната среда.

Според доклад на учения Рей Найтън от американското министерство на земеделието, представен на конференцията, по-топлите зими позволяват на вредителите да оцелеят на студа. Обилните дъждове - друга последица от глобалното затопляне, водят до развитието на патогенни гъби, които влияят отрицателно върху качеството на реколтата, а наводненията могат да провокират свлачища и разпространение на болести.

По данни на Световната здравна организация, замърсяването на храната и водата е причина за 2,2 милиона смъртни случая годишно в развиващите се страни.

Проблемът се усложнява от политическата нестабилност в Северна Африка, чиито жители все повече се преселват в Южна и Централна Европа. Много емигранти подлагат на риск живота си, за да преминат Гибралтарския проток от Мароко към Испания. Други плават с примитивни самоделни плавателни съдове от Либия и Тунис към Италия.

В Тунис, където най-напред започнаха вълненията в арабските страни от края на 2010-та и началото на 2011-та година, е регистрирана силна миграционна вълна към Италия. В основата на размириците са икономическата и продоволствената криза, смятат световни експерти. Това, което виждаме в Тунис, ще се превърне в модел, предупреждават те.

Подобни протести ще възникват много по-лесно, ако домовете на хората се наводняват и все повече от тях са толкова бедни, че няма с какво да се хранят. В такъв момент, в много държави от Средна и Северна Африка, в които има смесица от различни политики и религии, хората ще бъдат сплотени от недостига на храна, от нарастващия глад и трудното оцеляване.

Парадоксът е в това, че световната финансова криза измества климатичната тема от дневния ред на правителствата. А последствията ще дават нови тласъци на бежанските вълни, търсещи ресурси за своето оцеляване.

Коментари

Добавяне на нов

Коментирай
Име:
Заглавие:
	Моля, въведете анти-спам кода от картинката.